Things that happened...

Хм, последната ми публикация е от преди 2 месеца. Съвсем бях забравила да влизам тук. Но влязох и реших да разкажа какво се случи през това време. :)
След уроците по математика и многото изпитвания и контролни в училище, изкарах 5 по математика, а общият ми успех е 5.85. Завърших 7-ми клас. И изпитите ми дойдоха. По БЕЛ имам 5,00, а по математика срамното 3 и нещо. Но ми предстояха и други изпити - тези за НГДЕК. Готвих се много усилено.. Пък и бленувах за тази гимназия от 3 години, нещо ме дърпаше към нея. И както обичам да казвам един цитат на Пауло Куелю: "Когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си." На изпита по литература, който беше подробен преразказ (четат ти го два пъти и излизат, пък каквото си запомнил, запомнил)имам 4.50, а на изпита по история - 5.50. Наистина се гордея със себе си, защото успях и съм приета в НГДЕК! Притеснението и мъките приключиха.. и моята лятна ваканция официално започна. Оттървах се от стария клас и 23-то СОУ, не можех да се понасям с доста кифли, но все пак имах и приятели, пък и тези 7 години наистина ще ги запомня - и с хубаво, и с лошо. Цялата обстановка ще ми липсва. Но наистина имах нужда от разнообразие, от нова среда и хора.
През последно време осъзнах кой ми е истински приятел и кой - не. Но човек се учи. Винаги. Истинските приятели се броят на пръсти. А и доста ми се изхабиха нервите, бях много накърнена и уплашена заради един човек. Но нещата се стабилизираха. И is this love??
Направихме си няколко "тесни" форумни срещи от един метъл сайт. И в момента се събираме определени хора в милата ми Борисова градина. :) Обожавам природата, въпреки че имам фобия от гадните буболечки. :D За съжаление, тази година май ще си седя в София. Беше ми адски неприятно, че пропуснах Калиакра рок феста, но нямаше какво да направя. Нито на планина, нито на море ще ходя. Явно се очертава едно Софийско лято.
Иии да се похваля, че ерата с пропускането на концерти на любими изпълнители ПРИКЛЮЧИ! На 1 октомври ще видя Mr.Big, а на 12 октомври - Таря Турунен. Купих си билети онзи ден. И съм изключително щастлива! Яко куфня ще падне... (sun)

ON YOUR KNEES! WE RULE!
Обичам те. <3

Българската природа...

Обичам родината, но не и държавата... Всички знаем какво е днешното положение. И няма смисъл да хабя редове, описвайки го, защото по принцип е по-добре да влагаме енергия в положителни неща, отколкото в отрицателни.
Та... България. Снимката по-горе взех от един български сайт за фотография. Когато натиснах "Пейзаж", пред очите ми се разкри поразителна гледка. След всяка снимка ставах все по-очарована... А и аз обичам да ходя по екскурзии, да снимам и да се разхождам. И наистина много пъти съм се отървавала от натоварената шумна мръсна столица и съм се наслаждавала на убийствено красиви гледки и забележителности.. Нашата страна е обсипана с такива. Просто България е красива. А за такава красота не се намират думи. Природата ни е невероятна.. И трябва да я пазим, преди да са останали само мръсотия, автомобили, хотели.
В момента искам да отида на планина.. Ех, де да си имах селце! Бих била толкова щастлива. Да съм сред природата постоянно и на чист въздух.. При животните. Да пия домашно вино, гледайки залеза.. Звучи прекрасно.

Loving days...

I'll dive deep, I have fallen all the way
Happily there's no escape
Surrender to your heart

Giving in to all of this
Fascinated by your kiss
I'm floating in your arms

Take your time, just unwind
Ooh, I wanna breathe you in
A little while to ease your mind
You're the world I'm living in

Precious time with you
Diving in the blue
We are riding on the waves
These are loving days
Loving days with you

Fantasy, feel it rushing over me
Nowhere else I want to be
My love is by my side

For a moment you and me
Holding on to ecstacy
Give us all day and night

Take your time, just unwind
Ooh, I wanna breathe you in
A little while to ease your mind
You're the world I'm living in

Precious time with you
Diving in the blue
We are riding on the waves
These are loving days
Loving days with you

Precious time with you
Diving in the blue
We are riding on the waves
These are loving days
Loving days with you

These are loving days with you

Precious time with you
Diving in the blue
We are riding on the waves
These are loving days
Loving days with you

Precious time with you
Diving in the blue
We are riding on the waves
These are loving days
Loving days with you

Войната в древния свят

Войната е била редовен спътник на древните народи. Тя е била приетият начин за решаване на конфликти. А в представите на древните елини войната изпълвала историята на света още от самото му създаване. Една от най-любимите теми на елинските художници била войната на боговете срещу титаните.
Античните жители силно вярвали, че ако почитат боговете си и им оказват уважение и внимание, те ще им помагат във всяко едно начинание. Вярата обаче била прекалено сляпа. За пример ще дам малка, но значителна част от един разговор между цар Приам и големия му син:
- А колко армии управлява Аполон?! – изкрещял принцът.
- Не се подигравай на боговете! – скастрил го баща му.
Но така или иначе Троя паднала и нито Аполон, нито някой друг я спасил.
Основните причини, заради които воювали древните народи, са били земите, жаждата за територия и съкровища, но е имало и други съществени причини – гняв, завист, любов и омраза... Всеки знае историята за хубавата Елена и младия принц Парис, който бил влюбен в нея и я откраднал. Освен територията и съкровищата, тази била другата причина за избухването на Троянската война. При гръко-персийските войни (490-449 г. Пр. Хр.), Ксеркс тръгнал на поход към Елада освен за територия, ала най-вече за отмъщение. А Пелопонеската война (431-404 г. Пр. Хр.) се състояла заради желанието за надмощие между двата най-големи полиса – Атина (родината на демокрацията и олимпийските игри) и Спарта (може би най-голямата военна машина). Атина създала съюз за борба с персите, който гласял, че всеки може доброволно да участва в него, но всъщност всички насилствено участвали в него, като за противопоставилите се имало много тежки наказания. И този съюз нажежил огъня между двата полиса и Спарта обявила война на Атина.
Факт е, че снаряжението на троянците било по-просто устроено. Заради дългата война с троянците, ахейците били много изтощени и това бил удобен момент за дорийците да ги завладеят. Започнали т.нар.“тъмни векове” – земите на рухналата ахейска цивилизация, с изключения, обеднели. Търговията замряла. А със своето разселване (XII в. Пр. Хр.) дорийците започнали да употребяват желязото, което променило, обогатило и усложнило въоръжението на античните народи по това време и следващите векове – появили се хоплитите. Като хоплити служели гражданите, които сами можели да си осигурят скъпото въоръжение. По-бедните граждани ставали прашкари и стрелци, тъй като разходите били по-малки. Много средства и усилия хората хвърляли в изграждането на крепостни стени за защита на градовете и изработването на оръжия и военно снаряжение, с които подсигурявали своята победа, а войниците се предпазвали от вражески удари. Но например Спарта не е имала крепостни стени, защото спартанците твърдели, че самите те най-добре могат да пазят родината си.
Последиците от войните в повечето случаи били безумни и катастрофални. Античните народи обичали вкуса на кръв, пищността и крайностите. Ахейците надхитрили троянците, като оставили пред портите на знаменития град огромен кон, в който се криели няколко ахейци. Това заблудило троянците и те си помислили, че това е дар от Аполон и вкарали коня в града. И през нощта ахейците излезли от коня, отворили портите на чакащата ахейска армия и неподготвената и нищо неподозираща Троя била разграбена и опожарена, а хиляди троянци били избити. Затова в днешно време “троянски кон” означава голяма заплаха. При гръко-персийските войни след десетки години на битки, персийският цар Ксеркс унищожил спартанците на прохода, ала след това Атина подебила Персия и по вода, и по суша. А в Пелопонеската война се включили не само атиняни и спартанци, но и всички останали народи, та дори и персийците. Затова тази война е определяна като “Войната на народите”. Накрая победила Спарта, но с финансовата подкрепа на Персия. Но въпреки това, Спарта не могла да се наложи като водеща в елинския свят. Изхабените средства, жертвите и последствията въобще при Пелопонеската война, били безумни и невиждани дотогава.


Милена М.М. (от олимпиадата по история)

Reality. Fantasy.

Реалност. Свързваме я с истинското, със земното. Свързваме я със свят, в който нещата са такива, каквито са. Реалността ни показва голата истина, истината, без значение дали е горчива или сладка. И ние, като хора, трябва да я приемем с цялата й голота. Стъпили здраво на земята и мислещи трезво, ние живеем в реалността, живеем без право да мечтаем.
Фантазия. Тя е нещо противоположно на реалността, но какво представлява? Вземайки силуети от реалния свят, ние отлитаме в облаците, трупайки невъзможни и невероятни светлини върху силуетите. Ние мечтаем, мечтаем без лимит и никой не може да ни спре. Пренасяме се в красив и таен свят, пренасяме се там, където мечтите не свършват. Истината я няма. Празното платно е пред нас, а ние сме художниците.
След като разясних какво представляват тези две понятия според вижданията си, бих искала да обясня връзката им. Реалността и фантазията наистина са неделими и нишката, която образуват, е нишката на живота. Би било немислимо да живеем в реалност, но без фантазия, както и обратното, да живеем постоянно в една нереална картина, без да осъзнаваме кои сме. Трябва да разграничаваме фантазията от реалността, както и да се научим да ги преплитаме.

Сълзи

Сълзи. Сълзи, ронещи се от кристалните зелени очи. Сълзи, крещящи за малко разбиране и за малко утеха...
Жозефин се сети за легендарната песен на Щурците "Клетва". От тази мисъл още повече я заболя. Защото тя за пореден път се убеди, че е предадена. Или по-скоро изоставена. Спомни си колко радостна бе, когато й казаха: "Обичам те, ти ми даваш стимул да живея. Помни, каквото и да става, ще бъда винаги до теб, ако ще, цялата Вселена да е срещу теб. " Но тогава тя не усети нищо. Само празнота. Глупаво е да казваш неща, които не са истина. Неща, които всъщност не мислиш.
Животът й никога не е бил лек. Естествено, винаги идват легендарните моменти с розовите очила, когато всичко й се струва прекрасно и безгрижно. И точно тогава сякаш някой й зашлевява шамар и я връща в реалността. Болезнено е. Жозефин няма на кого да се опре.. Няма на кого да сподели. А дори да се опита, надали ще има кой да я разбере. Семейството й винаги е било шантаво. Гняв и рев. Гняв и рев. И всичко това се повтаря. Все някой й намира косур. Тя реве и реве, но те продължават да я обвиняват и обиждат. Нямат й доверие. Затова я наказват. А същевременно се чувства използвана и излъгана. Защото й обещават разни неща, но не ги изпълняват. Тя се опитва, старае се да помага, да отстоява мнението си. Някакъв глас й нашепва да бъде силна. Но как?
Сълзи, горчиви сълзи... Наистина боли. Жозефин иска да се махне, да отиде надалеч. Някъде, където ще й вярват и ще бъде щастлива. Щастлива, задето е свободна.

Диана Експрес - Душа

Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.

В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

Уединена земя

Epica - Solitary ground

Живеейки на различни места
Изплъзвайки се от различни пространства
Компасът ми е счупен
Губя пътя
Текущо умопомрачение ме остави да се лутам

Миналото не ме оставя
И изглежда, че сега всичко, което мога да направя
Е да се върна към началото, когато всичко е обърнато напред
Тлееща илюзия мъчи ме сега отвътре

В мен все още има място, което ме изпълва
Святост тук, която наричам дом, затичвам се
Когато зимата се спуска
Ако опитам, мога ли да намеря сигурна земя?

Следвам неуловими пътеки
О, изглежда са написани в камъка
И вратата към нов живот се затваря толкова
бързо
Горейки мостовете, които не ще ме върнат обратно

В мен все още има място, което ме изпълва
Святост тук, която наричам дом, затичвам се
Когато зимата се спуска
Ако опитам, мога ли да намеря сигурна земя?

Знам, че в мен все още има място, което ме изпълва
Святост тук, която наричам дом, затичвам се
Когато зимата се спуска
Ако се опитам, мога ли да открия сигурна земя?
Или просто пропилявам време...

Staropramen

The "Staropramen" brewery, located in Smichov, Prague, was established on October 23, 1869 when a technician named Gustav Noback handed over construction plans to the two primary stockholders, Jan Kohout and Vilem Picek. Based on those plans, the construction of a brewery complex began on the left bank of the Vltava River on an 18,000 m2 lot named "the Hollow". It wasn't long before the icing started, in the final months of the following year. The malting began on February 17, 1871. The first batch was ceremonially finished on May 1st and the sales began on July 15th.