Войната в древния свят

Войната е била редовен спътник на древните народи. Тя е била приетият начин за решаване на конфликти. А в представите на древните елини войната изпълвала историята на света още от самото му създаване. Една от най-любимите теми на елинските художници била войната на боговете срещу титаните.
Античните жители силно вярвали, че ако почитат боговете си и им оказват уважение и внимание, те ще им помагат във всяко едно начинание. Вярата обаче била прекалено сляпа. За пример ще дам малка, но значителна част от един разговор между цар Приам и големия му син:
- А колко армии управлява Аполон?! – изкрещял принцът.
- Не се подигравай на боговете! – скастрил го баща му.
Но така или иначе Троя паднала и нито Аполон, нито някой друг я спасил.
Основните причини, заради които воювали древните народи, са били земите, жаждата за територия и съкровища, но е имало и други съществени причини – гняв, завист, любов и омраза... Всеки знае историята за хубавата Елена и младия принц Парис, който бил влюбен в нея и я откраднал. Освен територията и съкровищата, тази била другата причина за избухването на Троянската война. При гръко-персийските войни (490-449 г. Пр. Хр.), Ксеркс тръгнал на поход към Елада освен за територия, ала най-вече за отмъщение. А Пелопонеската война (431-404 г. Пр. Хр.) се състояла заради желанието за надмощие между двата най-големи полиса – Атина (родината на демокрацията и олимпийските игри) и Спарта (може би най-голямата военна машина). Атина създала съюз за борба с персите, който гласял, че всеки може доброволно да участва в него, но всъщност всички насилствено участвали в него, като за противопоставилите се имало много тежки наказания. И този съюз нажежил огъня между двата полиса и Спарта обявила война на Атина.
Факт е, че снаряжението на троянците било по-просто устроено. Заради дългата война с троянците, ахейците били много изтощени и това бил удобен момент за дорийците да ги завладеят. Започнали т.нар.“тъмни векове” – земите на рухналата ахейска цивилизация, с изключения, обеднели. Търговията замряла. А със своето разселване (XII в. Пр. Хр.) дорийците започнали да употребяват желязото, което променило, обогатило и усложнило въоръжението на античните народи по това време и следващите векове – появили се хоплитите. Като хоплити служели гражданите, които сами можели да си осигурят скъпото въоръжение. По-бедните граждани ставали прашкари и стрелци, тъй като разходите били по-малки. Много средства и усилия хората хвърляли в изграждането на крепостни стени за защита на градовете и изработването на оръжия и военно снаряжение, с които подсигурявали своята победа, а войниците се предпазвали от вражески удари. Но например Спарта не е имала крепостни стени, защото спартанците твърдели, че самите те най-добре могат да пазят родината си.
Последиците от войните в повечето случаи били безумни и катастрофални. Античните народи обичали вкуса на кръв, пищността и крайностите. Ахейците надхитрили троянците, като оставили пред портите на знаменития град огромен кон, в който се криели няколко ахейци. Това заблудило троянците и те си помислили, че това е дар от Аполон и вкарали коня в града. И през нощта ахейците излезли от коня, отворили портите на чакащата ахейска армия и неподготвената и нищо неподозираща Троя била разграбена и опожарена, а хиляди троянци били избити. Затова в днешно време “троянски кон” означава голяма заплаха. При гръко-персийските войни след десетки години на битки, персийският цар Ксеркс унищожил спартанците на прохода, ала след това Атина подебила Персия и по вода, и по суша. А в Пелопонеската война се включили не само атиняни и спартанци, но и всички останали народи, та дори и персийците. Затова тази война е определяна като “Войната на народите”. Накрая победила Спарта, но с финансовата подкрепа на Персия. Но въпреки това, Спарта не могла да се наложи като водеща в елинския свят. Изхабените средства, жертвите и последствията въобще при Пелопонеската война, били безумни и невиждани дотогава.


Милена М.М. (от олимпиадата по история)